Login
Name
Password
 03.06.2020
 Search
pimodo.com
e-locator.net
kartata.com
News
Бели - безмилостният ловец на мигове
[2007-08-10 17:11:30 Бойко Оков] | :2883




Не стигнах до Олимпиада като състезател, ще го направя като фотограф, твърди австралиецът

Австралиецът Дейвид Бел с прякор Бели (коремчето) се появи за първи път в България на световното първенство по ветроходство клас "470" за младежи и девойки в Бургас. 39-годишният австралиец беше една от най-ухажваните от домакините личности, защото неговите снимки разказват за надпреварата повече, отколкото всички репортажи и протоколи с резултати. Бел е официален фотограф на класната асоциация "470" и е навсякъде, където има силни състезания. Голямата му задача е да докаже, че този клас е един от най-атрактивните и трябва да бъде запазен в Олимпийските игри. Затова не жали сили, непрекъснато сменя лодките, от които снима по дистанцията, макар да го гледат често с укор, като капризно дете. Целта му е една - да е там, където се случват най-интересните неща.
Гъвкав като смок, когато е на вода
Когато видиш Дейвид Бел на сушата, първата ти мисъл е, че този понатежал веселяк с бронзов тен едва ли е от най-пъргавите хора. Той пие с наслада бира, непрекъснато се шегува шумно с всички наоколо и рови ненаситно нещо в лаптопа си. Когато стъпи на катер или яхта обаче се променя до неузнаваемост. Лицето му се озарява от някаква ловджийска възбуда, обективът започва да шари по целия хоризонт, а камерата щрака като картечница. Вълни, вятър, водни пръски върху апарата, друсане и клатене - това сякаш го няма около него. Бели става гъвкав като смок и сякаш е готов да докаже, че човек като него няма нищо общо със законите за гравитацията.
След няколко часа работа официалният фотограф на Международната ветроходна асоциация за клас "470" се лепва отново пред екрана и отсява най-доброто от стотиците заснети кадри. И само два или три пъти по физиономията му се явява усмивка на задоволство. Той е перфекционист, отдаден до болка на професията си. И обича това, което прави.
“Не мога да деля работата си с любовта”
"Бях женен два или три пъти, но жените не успяха да издържат на стила ми на живот, признава майсторът на обектива. - Любовта е безспорно важна, но толкова съм запален от това, което правя, че не мога да се раздвоявам. Дали го правя за пари ли? Познавам много добри хора, които работят за малко пари и са щастливи. Аз обаче не съм от тях. Все пак в края на деня трябва да се прибереш някъде, да ядеш, да пиеш нещо. Но парите не са най-важното. По-съществено е да намериш мястото, където ще ти предложат добра организация, за да се реализираш."
За жените в Австралия се разказва интересна история. Преди 25 години те бяха заплашили с национална стачка, ако не се осигури поне един уикенд в месеца без ветроходни регати, за да могат мъжете да окосят тревата. "Не помня, може би е имало такъв случай, коментира Бели. - При нас ветроходството е нещо като религия. Ние обаче сме хора, които непрекъснато се шегуват, затова може да е било и шега. Например наскоро имаше кампания за лечение на мъжките канцерогенни заболявания. Покрай нея всички австралийци ходеха с мустаци, аз също, въпреки че не ми отиват. Ние имаме много такива неща, които ни обединяват."
На 4 години сяда в първата си лодка
"Роден съм край океана (в Мелбърн) и всичко в детството ми е свързано с него, разказва ветроходният фотограф. - В първата си лодка седнах на 4 години, тя беше местен клас OBVC, нещо като "Оптимист". Чупеше се често от големите вълни и роднините ми я оправяха непрекъснато с подръчни средства, защото нямаше пари за нова. С нея изкарах до 8 годишна възраст. Когато станах на 10, мих стъкла на коли всеки уикенд, за да си купя "истинска" - 16 футова яхта, подобна на "Торнадо". После направихме екипаж с най-добрия ми приятел Крейг Олсе и участвахме на състезания, в които бяхме винаги последни. Карахме твърде екстремно дори за австралийци и лодката ни се разпадна. За нас обаче беше вълнуващо. Крейг стана голям състезател, ходи на Олимпийски игри. Аз подкарах сърф "Мистрал" (през 1985, 86, 87 г.), после и катамаран "Торнадо" (1996 - 2000 г.). Участвал съм в олимпийски квалификации и съм вземал квота за страната. Но бях все трети в отбора на Австралия и не ме пратиха да карам на Олимпиада. След като не успях да стигна дотам като състезател, реших да го направя като фотограф. И ще бъда в Пекин."
"Жените ви имат лица, пълни с живот"
Дейвид е живял доста време в САЩ, в Западна и Източна Европа, по всички континенти на планетата. И признава, че се чувства гражданин на света. Когато стане дума къде се чувства най-добре обаче е категоричен - в родната Австралия.

"Спал съм в 5-звездни хотели и в пластмасови колиби на световното в Пекин, спомня си той. - Навсякъде се старая да науча няколко местни думи, за да се почувствам по-близо до хората. Ето - "добър ден", "благодаря", "как сте" или "имате особено излъчване". У нас обаче ми е най-уютно. Там не ти трябва специална стая, къща, покрив. Не е проблем да преживееш и по плажовете. Ние сме гостоприемни хора, винаги готови да посрещнат всекиго. Особено пък блондинки, високи 1,80 м с ей такива…(жестът е познат навсякъде)."
Австралиецът хареса много България и не го крие. "Тук е много по-хубаво от далеч по-известни страни, в които съм бил, твърди Бели. - Хората са достъпни, контактни, с тях се разбираш леко и не гледат да спечелят от теб нещо на всяка цена. Бих казал, че у вас ми харесва повече, отколкото в Испания. Най-хубави обаче са жените ви. Имат одухотворени лица, пълни с живот, всяко има свое излъчване. Американките също са хубави, но някак еднакви. Като кукли Барби."
На въпроса дали можем да го оженим за нашенка, скитникът обаче се измъква с: "Не зная, това е въпрос на много тестове. Нямам толкова време. Но идеята не е лоша…"
“Обективите се ремонтират, тялото - не”
На въпроса не се ли страхува за тялото и техниката си в такива екстремни условия, Дейвид Бел отговаря доста философски. "Трябва да пазя тялото си. То ми трябва, за да успея. Другото - обективи, камери, техника - всичко се поправя и сменя. Важното е да хванеш мига, всеки миг е неповторим и изпуснеш ли го, не можеш да го догониш. Да, аз съм ловец на мигове, но в много динамична среда. Публикували са мои снимки в издания по цял свят, но аз харесвам само десетина. Много хора не разбират ветроходството. Преди се говореше, че е спорт само за богати. Не е така, доказват го олимпийските класове, доказва го и световното първенство в България. Шампионите - хърватите Симе Фантела и Игор Маренич, дори нямат клуб, който да се грижи за тях. В този спорт има изключително съчетание на цветове, водни пръски, вълни, небе, облаци, лодки, ветрила. Най-важното за мен обаче са хората.
Без тях всички снимки са еднакви. Лицата, техният израз, на фона на всичко изброено, прави истинската снимка. В олимпийските класове са истинските хора, тези, които много работят, много се готвят, трябват години, за да станеш добър. Готини хора. Каниха ме да снимам Купата на Америка. Атрактивно е, но там става някакъв показен цирк. Всичко е комерсиално, като във футбола. Не че състезанието е лошо, бих отишъл друг път, но тук съм по-близо до хората. Сега участвам в промоцията на клас "470", чиято цел е да бъде запазен в олимпийското семейство. И съм отдаден изцяло на тази идея. За да направиш истинка снимка обаче трябва да познаваш спорта, регламента му и да знаеш къде какво може да се случи."
Тайните на плаващия куфар
Бели не се разделя никога с изтъркания си пластмасов куфар. Твърди, че е плаващ и това е спасило неведнъж техниката му. Оказва се обаче, че този "амбалаж" има и други подвизи.
"В нашата работа има доста опасни моменти, твърди Дейвид. - Веднъж на регатата Сидни - Хобърт лодката ни се счупи и започна да потъва. Видях, че момчето до мен явно не може да плува. "Дръж се за куфара", му казах и плувах край него, докато ни извадиха. Спасявал съм поне 5-6 удавници, куфарът е помогнал на половината от тях. Аз обичам да помагам на хората във водата, тя е моята естествена среда. Може би защото винаги съм обичал да плувам."
И накрая търсим от Бели рецепта, която да дръпне към успеха и българските ветроходци. "Не трябва да спират, само с много регати могат да минат напред, отсича той. - Ако не си вдъхновен от това, което правиш, няма начин да успееш."

all news 
News
[2009-08-26 23:16:41 bg-sail.org]

Andrew Mills, one of the four members of the strong Team Skandia GBR in the Finn class took the only race sailed today by a comfortable margin over his competitors.... more

[2009-08-25 09:53:16 bg-sail.org]

What could be better? Wind, sun, waves, good racing…The Finn sailors truly enjoyed their first day in the European Championship on the Black Sea. The city of Varna and its... more

[2009-08-23 07:52:41 bg-sail.org]

 For the first time ever, the Finns will race a major championship on the Black Sea. The Yacht Club Captain G. Georgev  in Varna, Bulgaria will host  the AGB Finance... more

[2008-04-19 08:57:57 bg-sail.org]

Welcome to the first Kaliakria Cup – Black Sea Regatta in Balchik. For the first time, Yacht Club Balchik (also organiser of the Balchik Regatta ), having the full support... more

[2007-07-30 08:43:15 bg-sail.org]

Yesterday was a mixed day for many competitors, the top ten positions were to change considerably. Big scores mean big overall losses. FRA 26 jumped 7 spots to go... more

[2007-07-29 10:36:28 bg-sail.org]

Today was very easy. The good guys continued to go forward and the mediocre were left in the spray It was a great day of sailing. Wind direction Due east... more

[2007-07-27 10:41:44 bg-sail.org]

Last Race of Qualifying series. After yesterdays mass finishing in the blue fleet, the protest room was still full even at 12:00 noon. Over 25 boats crossed the line... more

[2007-07-21 22:53:12 Dave Minnis-Bell]

The Junior 470 Worlds Championships Bourgas Bulgaria HOT, HOT, HOT. With the first day of measurement well under way, The European summer is serving up more than ample amounts of... more

[2007-07-15 00:24:08 bulsaf.bg]

UniCredit Bulbank – the largest Bulgarian bank is joining the 470 Junior World Championship as a main sponsor. The bank has been involved in sailing since 2006 by sponsoring the... more

[2007-06-20 11:04:07 bg-sail.org]

The sail training vessel "Kaliakra" built in 1984 in the Gdansk shipyard, Poland. Length 52,0 m; Beam 8,0 m ; Draft 4,0 m Displacement 408 tons, Sail area: Main sails... more

| 1 | 2 | 3 | 4 |

For proposals and questions contact e-mail: webmaster@bg-sail.org
Copyright information all rights reserved PIMDESIGN 2000-2009