22.01.2018
English
 
pimodo.com
e-locator.net
kartata.com
Навигация
Фаровете по българския черноморски бряг, част 2
[ Милан Асадуров ]
Няколко пъти отлагахме пътуването на север и накрая стана така, че замина­хме на 17 ноември 1981 г. в лошо вре­ме. Често съм ходил нататък, но този път тръгнахме специално да се срещ­нем с фаропазачите на север от Вар­на. В колата беше топло и тъй като Ангел е не само добър фотограф, но и опи­тен шофьор, спокойно прегле­дах бележките си.

Крапец


На около шест мили от северната ни граница на 29,5 м надморска височи­на се издига навигационният знак на нос Крапец. Желязната решетъчна конструкция на бели и черни хоризон­тални ивици, висока 15,5 м, е поставе­на в точка с координати 43°38' с.ш. и 28°35' и.д. през 1967 г. От 1981 г. зна­кът е светещ и в същност в момента е най-новото светило по българския чер­номорски бряг. Оптиката е М-500, а характеристиката - бяла проблясваща светлина с перио­дичност 5 с. Интересно е, че това ново съоръжение съжителствува с най-стария действуващ фар у нас, който се намира само на около шест мили югоизточно.

Шабла


Като гледам събраните материали, изглежда за този фар е писано най-много. Може би защото Шабленският фар е не само най-старият, но и най-високият български фар - 32 м, само той е бояди­сан в два цвята - тъмночервено и бяло - и от същинските фарове той е най-северният и с най-интересна ис­тория.


През 1901 г. тя пострадала от зе­метресението и се наложило да бъде стегната със специална прътова конструкция, а по-сериозно я ремонтира­ли, през 1934-1935 г. Дотогава Шабленският фар бил изцяло бял, оптика­та му била кръгла, от V степен и по­стоянната бяла светлина се виждала на 15 мили. [6] През 30-те години, когато тези места били в границите на Румъния, властите се погрижили за укрепването на сградата, боядиса­ли я в червено и бяло, вътре направи­ли вита метална стълба и най-важно­то - заменили оптиката. Новата оп­тика, производство на шведската фир­ма AGA Navigation Aids била, въртяща се, на маслен газ и характеристиката на фара вече станала гру­пово проблясваща бяла светлина с периодичност 25 с и далечина на види­мост 17 мили, т. е. такава, каквато я знаем днес. По-късно светлинният из­точник бил захранван с ацетилен и накрая през 1957 г. го заменили с 300-ватова електрическа крушка.
Порядъчно измръзнали, се запътва­ме към жилището на фаропазача. В двора ни посрещат със страшна гю­рултия двайсетина пуйки - част от стопанството на бай Иван и леля То­дорка Атанасови. Те са тук от 1 юли 1949 г. Тогава бай Иван бил на 28 го­дини.


Разпитвам бай Иван за живота тук през тези 33 години; за опасните места в морето наоколо, за тюлените, за пре­междията. Накрая успявам да „измък­на" от него една „история".

- Веднъж изби рейлерът, дето ре­гулираше налягането. Тогаз бяхме още на бутилки. Обаждам се по телефона; и ми казват: ами почвай да въртиш оп­тиката до заранта. То не е правилно да се върти на ръка, защото не можеш да спазиш точно характеристиката, ама... На другия ден ходих във Вар­на и ми дадоха нов рейлер. Тука, при нас не е страшно. Ей таме има хора, автобус минава, ама на Стамат, дето е на Болшевик (в ония години така се казваше остров Св. Анастасия), му се чудя. Туй него­вото вече е... Ако вземе .да го блъска оттук и оттам водата, какво ще го направи?... Ама как свири на кавал... И двамата започват да разказват как са ходили на гости на колегите, си по южния бряг и как.са прекарали. Бай Иван е плах, стеснителен човек, но.личи, че в работата си е много из­пълнителен. Той ни развежда да ни покаже фара отвътре - отначало тех­ните стаи и гостната, после машинното отделение. Когато ни повежда по стъл­бата към фенерното отделение, той ни разказва как миналата зима 18 дни нямали ток и фарът работел на агрегат. В такива случаи той дежури цяла нощ до агрегата.

Витата стълба към фенерното отделе­ние на Шабленския фар

- Бай Иване, имало ли е случаи фа­рът да излезе от строя?

- Не - отговаря той лаконично. Независимо от всичко фарът винаги трябва да свети, защото точно в то­зи момент неговата светлина може да е нужна някому в морето - мис­ля си аз. - Но такива думи не се казват гласно, защото изглеждат ба­нални.

Горе вятърът отново ни напомня за себе си. Сивият цвят на фенерното от­деление и зеленият метален корпус на оптиката сякаш засилват впечатлени­ето за усойно място. Над фенерното се издига гръмоотвод с полумесец и звезда, който напомня за строителите на фара. Разглеждаме оптиката, а аз си записвам фабричния й номер: 206. Това производство е характерно не с масовостта, а с прецизността си. Два от осемте прозореца на фенерно­то отделение са затъмнени, така че светлината на фара е видима на 270°.
Витата стълба е доста стръмна и обратният път пак е почти толкова труден. Разглеждаме набързо сводо­вете на втория етаж, но студът и вла­гата скоро ни прогонват. Ангел се ка­тери отвън по покрива на пристройка­та да види дали ще може да заснеме туграта при оскъдната светлина. Свет­кавицата проблясва два пъти, той маха недоволно с ръка и се прибираме в топлата стая. Любезните домакини ни почерпват и идва време да се сбогу­ваме. Трябва да бързаме, защото мо­же да завали, преди да сме стигнали до Калиакра, където смятаме да преспим.

Тръгваме от нос Шабла - най-източна­та точка на България - късно след­обед. Силният северен вятър съвсем не е стихнал и бързо разсейва съмнения­та ни, че ще завали. Страхуваме се, че тогава пътят, вървящ почти точно на югозапад покрай брега, ще се заледи. По море разстоянието от нос Шабла до нос Калиакра е около 14 мили, но пътят по сушата е малко по-дълъг, защото след Тюленово и Камен бряг, където от 1967 г. е поставен навига­ционен знак, той навлиза по-навътре в сушата и през Св. Никола стига до Българево, на шест километра северо­западно от носа.

Любопитно съобщение за този район от 1907 г. ни е оставил Карел Шкорпил: „Интересно е, че пи­ратството е било развито още преди 12 години (т. е. докъм 1895 г. - М. А.) на брега между с. Калъчкьой (дн. Тюленово - М. А.) и румънската гра­ница. Със създаването на военната по­гранична стража пиратството е прекра­тено. Селяните от крайбрежието - за да примамват гемии и параходи към брега (в бурно време) - клали огън и играли около него хоро, за да се на­подобява с това прекъсващият огън на Калиакренския фар. Така са примамва­ли гемии, които вместо към фара, ударили в друга посока и се разбили. Се­ляните после обрали разбитите гемии. Навсякъде из крайбрежните села вий ще намерите по един предмет от та­кива гемии, като напр. плюшен стол, огледало, масички, въжета, синджири и др." [7, с. 58] Четири години по-късно, през 1911 г., това съобщение отново е потвърдено в един разказ за черноморските пирати от древността, където се уточнява, че „пиратството било развито още преди няколко годи­ни между Шабленския и Геларенски фарове [в с. Калъчкьой, Каябейкьой (дн. Камен бряг - М. А.) и др. ]"- [14, с. 25]
 

|
,
e-mail: webmaster@sailing.bg
PIMDESIGN 2000-2012